abîmer


abîmer
v.tr. (de abîme) 1. ост. хвърлям в пропаст; 2. ост. разорявам; 3. повреждам, унищожавам; abîmer un livre повреждам книга; 4. нар. abîmer qqn. наранявам някого (с удар); s'abîmer v. pron. 1. лит. хвърлям се в нещо (като в пропаст), потопявам се; s'abîmer dans la douleur потопявам се в скръб; 2. повреждам се, развалям вида на нещо; sa robe s'est abîmée видът на роклята Ј се развали (измачка се).

Dictionnaire français-bulgare. 2014.